Четох коментари, послучай началото на учебната година, че учителят е такъв цял живот. Аз не съм на това мнение. Неслучайно жените ги оставиха с 25 години стаж и пенсиониране и всички бягат презглава да го сторят. Мъжете са повече. Колкото и да се разбираш с децата, това изтощава. Гъвкав с родители, с директор, обикновено на по - ниско ниво от учителя, с помощен персонал, с различни недоносени учебници и вечни административни промени.
Имам много добри приятели в тези среди - и жени, и мъже. На всички им е писнало, но мълчат и стискат зъби. До пенсия.
Децата не са лесни, родителите им също, капризи много, нужди много, пари малко. Редовно близките им ги крият, учителите, имам предвид, защото станало практика на учителя да имаш мобилния и се почва едно звънене по всяко време, не ти е работа.
При все благородството на тази професия, тя омръзва. Защото никой не е длъжен да ти възпитава детето, когато у дома нехаеш за него или обратното, вечно го защитаваш и не търсиш истината в неговото поведение, и не виждаш кривините в неговото развитие.
От моите иначе прекрасни учителски години ми останаха хубавите спомени и многото награди в областта на научно - педагогическата интелигенция: профсъюзни, на Министерство на просветата, на професионалното поприще, художествено - педагогическата ми книга по тази тема "Вашето дете расте при мен", оценена със Златен медал на ЕКСПО - 94 в Пловдив и включена в Институт за интелектуална собственост, Женева. Но не бих се върнала назад.
И ако трябва да бъда искрена, колегите много ги жаля в днешно време и им стискам палци да се пенсионират живи и здрави.

наш невролог. От него знам, че най- често го търсят за помощ учители и полицаи. Това само по себе си е доста показателно.

Споделям становището ти, Росиела.
Не знаех за изявите и отличията ти в тази област.
Моите поздравления!

Това беше първата ми професия.

Тази професия е добре да се работи, но само по призвание.
Моята баба по бащина линия е била учителка по литература.
Нейни пътеписи се съхраняват в Националната библиотека.

Добра тема си подела, Роси. Поздравявам те!

и на мънички дълги години, и на прогимназисти, и на гимназисти една година. По литература. Понеже имам две висши, стават навсякъде. Но и по призвание колеги, станали учители, едвам издържат вече и много ми се оплакват. Вярвам им напълно. Това е професия за по-млади. То и с журналистиката е така, ама аз вече я раздавам лежерно по културните въпроси. Това са напрегнати професии.